автор: m_space

Тихо в мен болиш, като на сън.
Вятър в дланите попива.
Никой не остана с нас навън,
никой нищо не попита.

Всички се разбягаха за миг,
спасиха кожите безценни.
А ти си по сърце войник,
ще отстояваш до последно.

И някак безутешно ме боли,
дали и аз не те предавам?
Прегръщам те,
прости ми, че вали,
а аз не мога нищо да направя…