автор: solar

помня тази картина
притихнала
смайваща...
на слънцето разтопена лава
блести и примамва
бои и
фрески
молят погледа...
и ти помниш -
очите ти с мек блясък
търсят нейните
големи и тъжни а
устните - усмихнати
да очароват леко - като паяжина -
ренесансова Мадона -
златно сечение на първична страст
и тайни желания...

изтъня животът от нови присъствия
странен и труден
назад... през времето
тук си