автор: suleimo

Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo


продължение от първа част на елибото


Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

SULEIMO


До сега не се беше възбуждала от разговор с клиент. Но в този глас имаше нещо. Усещаше го като котешки лапички по гърба. Желанието ù малко я стъписа. Трябваше да се овладее. Беше добра, знаеше го.
- Какво ти харесва? Коя да бъда за теб?
- Бъди моята адска жена! Бъди лоша, остави кървави следи по мен. Шегувам се. Аз съм отворен за всякакви игри. Твой съм, действай!
- Добре, мистър. Ти си в празна стая. Има само едно старинно кресло и срещу него огромно бароково огледало! Звъни се. Това съм аз. Високи червени обувки, тъмен чорап с ръб, шлифер с широк колан, тъмна коса на едри букли, лек грим подчертаващ недокосната от слънцето кожа. Минавам покрай теб. Оставям ароматна следа от ABSOLUTELY IRRESISTIBLE GIVENCHY, наистина не се забравя. Заповядвам ти да седнеш!
- Чакай, не толкова грубо! Нека аз да продължа - каза сексапилният глас. Дарина от това се страхуваше. Трудно можеше да контролира ситуацията така, гласът бе доста властен.
- Аз седя на креслото. Ти застани пред огледалото, свали бавно шлифера. Отдолу си само по червено бельо, жартиерът ти е черен. Свали си прашките и ги постави в устата ми , искам да усетя вкуса ти. Имаш апетитни форми, не харесвам кльощави жени. Идваш към мен, заобикаляш ме, наблюдавам те в огледалото как вземаш дълга сатенена лента. Очаквам да ми я вържеш за китките, но ти ми я слагаш на шията, подръпваш, да усетя натиска. Заставаш пред мен, прокарваш лентата между дългите си бедра, премяташ я през рамо. Тя се притиска до най–интимните ти части. Усилваш натиска. Погледът ти се замъглява. Можеш да свършиш и без да съм те докоснал, само докато ти говоря. С очи ти посочвам къде те искам. Разкопчаваш ми ризата, панталона. Прокарваш кървавия си нокът около зърната ми. Хапеш ме и ми хареса, палавнице. Тогава ме целуваш, дълбоко, вълшебно сливане. Обладавам те с език, а ти стенеш. Много си мокра, бейби. Вече съм много възбуден. Искам да ме чукаш с оня колан, малката. О, Карла, копнея точно ти да проникнеш в мен до край.
Близваш ме леко. Увиваш копринения плат около моята мъжественост и той стои гордо изправен. Перлена капчица избива. Сега вече съм твой. Мажи ме с шоколад, ако искаш, облизвай ме, накрая може и с пълнеж да стане, хахаха.

Дарина така се беше потопила в неговата фантазия, че това накрая не го очакваше. Този глас, който драскаше по вътрешната част на бедрата ù, бельото ù беше мокро. Много си го биваше. Искаше го на живо. Каза ù, че е доволен и пак ще се обади. Тя вече беше силно заинтригувана, започна да измисля варианти за следващото негово обаждане.

Минаваха дни. Беше много заета, а гласът ù шепнеше насън.
Събуди се, протегна се още веднъж и се опита да изтрие спомена. Не ù се ставаше, но днес имаше изпит. Набързо се приготви и хукна. Таксито вече я чакаше долу.
- Накъде да карам - я попита шофьорът.
Дарина замръзна. Това "Р", не можеше да го обърка. Гласът, тембърът, мекотата, дишането. Той беше. Бавно вдигна глава. Погледите им се срещнаха в огледалото. Оттам я гледаха топли кафяви очи.
- Адрес ми дайте! - пак това " Р ".
- Просто карайте. - беше забравила за изпита.
- Пиша статия за живота на таксиметровите шофьори. Бихте ли ми го описали!?
Той наби спирачки и се обърна рязко. Сега вече и той я позна.
- Карла!?!?...


П. П. Следва продължение в две части под заглавие „ЗАВИНАГИ е днес"