Остарявам вече, но още съм млад
под това небе посиняло и ново.
Всичко във мен живее си още във глад
да си кусне обич със вино сурово.
А в сърцето има все още барут
и при всяка грешка то може да гръмне.
Шмам си надежда- със нея съм обут:
пак пред мене утрото да се разсъмне.
Някой ден нататък- подпрян на бастун,
ще си тръгна в пътя нагоре полека...
Моя малка диря ще има до Нептун-
нека тя прилича на звездна пътека.