автор: tzvetcomarinov

Тръгнаха по пътя, който полицейският познаваше и многократно беше изминавал от своето детство до сега. Познаваше тук от къде започва и къде свършва всеки двор, началото и края на всяка къща. Пейките отпред обезателно го впечатляваха, някаква промяна има ли покрай тях. Останеха ли те без стопанин,
предаваха се. Дъска измежду всичките заковани ще вземе и се пречупи, отчаяна от дълголетието си. Понякога дори цяла пейка се подвие и клекне върху земята като над умряло.
Нотев крачеше редом до вуйчо си, а достатъчно малко се вълнуваше сега от скучноватия селски пейзаж. Притесняваше го единствено неговия близък роднина с преметната върху рамото овчарска торба. Тя висеше така, като част от образа, дето вече порастналият Григор помнеше от детството. Трябва острият край от счупено да се заби внезапно и силно в гърдите му, щом го заболя до премала. Дали неговият вуйчо като резултат от самотата, незабелязано от никого е превъртял. Нищо, че в общ поглед и според думите на говора, да се държеше нормално. Отишъл е до гробището и... посегнал на нейния гроб. Деяние, което въпреки евентуалните оправдания и смекчаващи обстоятелства за постъпката, носеше... Как не искаше да мисли нищо покрай това. За разправията с прокурора, следователя и колегите от полицейското управление. Наистина беше най-малкия проблем, някаква прашинка в сравнение с останалото. Стига толкова наистина. Замечта колкото може по-скоро да се изправят пред родния дом на майка му. Да се вдига накрая завесата и той изгледа цялото действие с пожълтелите от времето човешки кости.
Влязоха през отключената от вуйчо му порта в толкова познатата и мила къща. И вместо да търси някое потайно място за бъдещите приказки, покани го да седне на масата под асмата. Натежала е като възрастен човек от годините с тежките си едри гроздове. Всеки друг път вуйчо му щеше да отреже с джобното ножче някой от тях и веднага да подаде към неговите ръце с препоръка - "Измий го първо на чешмата". Главата на вуйчото Никола сериозно трябва да е обзета от мисли, които пречеха на гостоприемството. Свали той от рамото торбата с тежки загадки и я положи бавно на масата, без да се кани да говори. Младият Нотев повече от очевидно не искаше да има толкова близък свидетел до себе си. Затова без да иска чуждо мнение по въпроса, премести я веднага. Направо я сложи долу на циментовите плочки и да е по-далеч от неговите крака.
Стопанинът на къщата ясно и навреме забеляза тия движения на своя племенник, но избра поведение. Все му е тая от какво растояние ще подслушват неговите думи. Не беше още решил как да подхване, а тоя синковец вече му личи. Готов е да разправя всякакви врели - некипели. Младият Нотев изглежда и той не бързаше да чуе нещо. Мълчеше притеснено и наивно се надяваше. Онова, дето ще доловят сега ушите му да не е като другото, което се върти от няколко минути като пощръкляло от неговия мозък. Най-сетне роднината се обърна към него и отвори уста. Правилно действие, наистина вече прекаляваше с мълчанието.
- Знаеш го добре. В нашият род до сега не са се раждали и отглеждали лоши хора. С майка ти възпитахме и вас тримата да се държите така.
"Възпитал си - възрази на ум главният сержант от полицията. - Когато се събирах с братовчедите да играем или хапнем някоя вкуснотия, виждах в дома само леля. Ти винаги беше някъде по баирите и слоговете покрай селото с овцете". Истина, която нямаше място и работа при това дето слушаха човешките кости от дъното на овчарската торба.
- И моите да бяха тук, щях при теб да дойда. Нали се захвана с професия, да вардиш хората от човешки лошотии. Да търсиш истината, ако е сторено нещо дето не трябва. Искам да направиш всичко, което се досетиш и можеш, но да научиш какво е ставало там.
Тонът в гърлото на вуйчото Никола съвсем заприлича на оня с който възрастните усетили края, даваха последни напътствия на своите близки. Казаното от доскорошният овчар се клатушкаше като пиян човек, ту на едната, ту в другата страна. Приличаше ли това на грубо скалъпена измишльотина. Сетне безпардонно навлякла дрехите на добре обмислена лъжа. От ония с които изпечени мошенници хващаха в паяжината си наивници по цялата страна
Преди няколко дни изкарал овцете на "Драките". Нека дръпнат по някоя още тук-там хубава тревичка, а да убие някак от времето, започнал да рови из туфите, закрепили се някак по ръба на сипея. Нотев знаеше отлично мястото и с лекота си представи картината. От там преди години, през есента късно и зимата, след приключване обичайната полска работа, селяните вадеха камъни за основи на своите къщи или домашни пристройки. Сетне започнаха да се гражданеят, да отбират и от съвременно строителство. Изоставиха якия варовик и продължителното му дялане с похабените брадви. Хванаха се за бетона и желязото. Малката кариера лека - полека запустя. Тревата и магарешкия бодил намериха там родно място. Избуяха храсти. Няколко дървета усетили кураж от корените, опитаха и те да живеят сред вечните борби на природата.
- Вуйчо, - реши да го прекъсне племенникът и подхвърли. - Някога да не е било това селското гробище. И са кости от някой човешки гроб.
Погледна го с очи в които ясно и разбираемо се четеше само едно - "Я по-добре слушай. И не говори глупости".
- От както селото ни се помни, гробището му е все на мястото, дето и ти знаеш.
Краката на старият овчар бяха проходили всеки метър от землището. С неговият занаят е водил разговор с кого ли не. Поне за тия факти, не трябваха други уточнения и още проучване.
- И кариерата не е била заръфала толкова от баира, както си я запомнил като малък. Отгоре беше гората на Данчовци. След нея тръгваше тая на Чакъровци, тя слизаше чак до реката. При колективизацията изпосякоха доста от тях, да отворят по-добре блоковете за работа с машини. Така, че не си губи времето с излишни работи.
"А пищялките в торбата, не са ли такива?" - прииска му се да каже на глас неангажираният служебно полицай, но се отказа. Уважаваше и преди своя вуйчо, а след като остана сам, това вече прерастна и в някаква особена привързаност. Предчувствието се замота някъде и Григор Нотев усети как слуша вече с половинчат интерес. Такъв който видимо задоволяваше и по-възрастният.
Тай не си падаше политикант за разлика от повечето негови съселяни. Не си промени навиците и след като заряза овчарлъка. Попаднеше ли случайно в кръчмата, веднага не се присламчваше към оная група от мъже, дето си дерха гърлата заради световната и вътрешна политика. И усетеха ли първата болка от непрекъснато и високо говорене, бързаха да я дезинфекцират с няколко по-яки глътки евтин концентрат.
- Щом е имало гора, тогава да не се е случило нещо около девети. - подметна Григор Нотев и в тая посока на размишленията.
Макар и по-млад, веднага съобрази. Такава случка ако е станала, едва ли червените щяха да пропуснат нейното отбелязване по някакакъв за тях подобаващ начин. Отдаваха на ритуалите си те особено значение, влагаха и старание в провеждането им.
- Тук е нямало такива - рече почти с категоричност вуйчото Никола и добави още допълнение. - От нашето село по онова време човек не е пропадал. Казват някои, че и да е имало тупурдия, ще е станала в "Усоето" с другоселец. В това може да има някаква истина, да е и чиста измислица, кой знае. Защото преди за такива неща много - много не се говореше. Но и след тия промени, никой не се е обаждал от някъде да вдига разправия. Те и днешните, също държат на украсата и данданията.
"Имало - нямало - помисли Григор Нотев - костите са на човек и не стоят там чак от турско време. Защо му е на вуйчо да се впуска в тая неясна и забъркана история. През целия си живот до сега гледаше повече към овцете, отколкото към хората. И изведнъж..."
Младият мъж опита да продължи с нещо различно, което дойде в главата му последния момент. Кокошките все пак не бива да се пощят заради недезинфекцираните стени на курника.
- Вуйчо, а не ти ли мина през главата, че костите може да са довлечени там от някое куче.
Реакцията отсреща го изненада. Не по-малко, отколкото в мига когато видя мръсната белота по дъното на овчарската торба.
- Слушай, младо. - Той не помнеше вуйчо му да се е обръщал някога към него така. И вече можеше да означава само едно от двете - обиден или ядосан. - А през твоята не пробяга ли мисълта за краставиците и краставичаря. Аз ли не познавам какво могат и вършат селските песове.
Имаше право на тия думи възрастният овчар. Не разбираше от електрически ключове и фасунги, но за кучешко поведение и навици ще е полезен и на специалист кинолог.
- Защо забрави какво споменах. - продължи без да овладее раздразнението си вуйчото. - Костите лежаха поне на метър в земята. Само обрушването дето стана след моята намеса с тоягата ги показа на бял свят. Кучатата могат и да глозгат всякакви кокали, но не и да им копаят гробове. Ще се захванеш ли, кажи ми честно или не искаш.
Ножът опря до неговите кокали, а не до тия дето ги слушаха с безразличие от торбата. Когато преди време от склонност към някаква мода в борбата с престъпността, искаха от полицията да въведат и дознатели, опитаха да го направят такъв. Отказа. Задълженията си по служба изпълняваше съвестно и с повече от това не искаше да се нагърбва. Сега положението наподобяваше внезапно стеснение на пътя пред погледа, а той бе зад волана на колата.

Цветко Маринов