автор: rumpel

След сушата, която ме мореше,
яви се - непознат и неочакван.
С косите ти със цвят на цъфнал лешник
и поглед като сянка в мрака

в която тегнеха безброй надежди
с желания - потискани и тъмни.
Жадувам те с разхвърляни одежди
на мислите ми с образа ти пълни.

Докосвам те - щастлив и всеотдаен,
и твоя съм - отдадена изцяло.
Светът ни преотстъпи свойта стая,
а слънцето зави ни с одеяло.

Ангжита* изцели ме с мъдри тайни,
Кармента** пък превърна ни в пророци.
Така надниквам с нежност неслучайна
на риска през прозрачните прозорци.

Не зная докога ще ми се случваш
и има ли причина обяснима.
Но даде ми към щастието ключа
и скри ме от настъпващата зима.

*Ангжита - римска богиня на изцелението и магьосничеството;
**Кармента - римска богиня на пророчеството.