автор: apostola

Ела, когато утро се разстила.
Носи ми, мила, хубавия ден.
Носи ми хубост, не да е насила.
Носи със теб и слънцето при мен.

Ела, кога се будят звуковете,
когато славей пее на дърво.
И ти, и твойто име ме зовете
да ви посрещна, като зарево.

Ела, когато вдигат се мъглите.
Ела при мен с разпуснати коси.
Ела при мен и изправи ъглите,
и прага напреко ми прекоси.

Ела при мен със топлото си тяло.
Ела при мен със жарките гърди.
Ела да станем сутрешното цяло...
Ела, че всичко в мене се втвърди.

Ела и ме завий със топлината.
Сърцето ми премръзнало стопли.
Носи за мен и дай ми светлината
и с нея всички чувства разчопли.

Тогаз вратите свои ще разтвори
за тебе закопнялата душа.
Сърцето ми с любов ще отговори
и с тебе аз в любов ще съгреша.