автор: apostola

Когато жената се влюби,
тя става разцъфнало цвете.
Готова е все да се люби
и стихът ти да пее, поете.

Когато се влюби жената,
в очите й влага извира.
Изправя те тя до стената
и средства в любов не подбира.

Когато жената се влюби,
тогава е съща тигрица.
И може да спре да те люби
с присъщата женска игрица.

Когато се влюби жената,
не ходи спокойно, а припка.
Завижда й-знам- сатаната
и би я удушил със щипка.

Когато жената се влюби,
сърцето й в облак се рее.
И вярва, че вечно ще люби
додето я слънцето грее.

Когато се влюби жената,
морето е плитко навътре.
Разтапя тя в мигом сланата
с дъха си на обич отвътре.

Когато жената се влюби,
преследва тя, като хиена.
И може с любов да погуби
мъжете на цяла вселена.

Когато се влюби жената,
тя губи разсъдък и памет.
Макар че копира сърната,
от нея напира злопамет.

Каквато обаче да бъде,
светът й е в скута поднесен.
И този живот ще пребъде
със нейното име замесен.