Любовта ми оставя следи.
Пресни белези. Отворени рани.
Непристъпни, високи стени
заобграждат душата ми няма.
Искам точно сега
и натам да затичам след тебе.
Да те спра. Да се спра.
Да те върна в смълчания делник.
Ала само сълзи
като тежки мастилени капки,
като дъжд, като вик...
падат и ми отмиват щастието....
Венцислава Симеонова