автор: Solara

Разсипани косите по възглавката
са моите, а не онези на Вероника.
Присветва в лунната зеница искра,
която ласките ни посадиха.

Пулсиращ фар разцепва мрака,
сърцата вълноломно мисли сриват.
Души отвлечени от ветровете -
на бурята са сетивата птици.

Дишай до мен и запали всемира,
за да удавим пламък с пламък!
Дори дъхът ми в миг да спира...
Дишай в мен! Ти можеш и за двама!