автор: apostola

Горещо е и страшен задух.
Не трепва даже и листо.
Жарава тегне в пътя прашен.
Изгарям на едно место.

Горещо е, като в пустиня.
Жадуват устните вода.
А там- в далечината синя,
личи миражната следа.

Устата напреко се пука.
Дъхът изгря, като пещ.
И някаква пустинна скука
отравя въздуха със леш.

Умирам за вода и вятър.
Привижда ми се хладна нощ.
И, като в сцена на театър
кошмара става твърде лош.

И тялото ми се разшава.
Събуждам се облян във пот.
А ти до мене-под чаршафа,
показваш сочния си плод.