|
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 319 четения | оценка няма | показвания 27704 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Когато сърцето реже огън, мели дъжд" | Вход | 18 коментара (50 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Meiia на 18.09.2013 @ 16:13:23 (Профил | Изпрати бележка) | Красота..!
Приложна стихия си, наистина:)
Като наблягам на "стихия", но от нежните стихии..:)
Поздрав! |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 17:07:45 (Профил | Изпрати бележка) | Щом ти казваш, че е красота какво ми остава освен да се съглася.:))) Сега сериозно - редките ти появи под мои текстове са като отпечатък от сърце. |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Meiia на 18.09.2013 @ 22:06:48 (Профил | Изпрати бележка) | Аз благодаря!
И ще поправя това с появата си...
Просто напоследък, което е поне от година така, влизам в определени дни и толкова. Дори и да пиша много отзиви като днес, в ден-два са и пак изчезвам някъде в себе си. Затова така се е получило може би. Не от друго.
Но щом сърце си усетила, какво ли ти обяснявам аз и то на тебе:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 22:28:47 (Профил | Изпрати бележка) | Някои хора в този сайт са като лакмусчета - появят ли се тъдява, значи нещо вътре ги е привлякло, поне еййййй тонинко, та ти си един от тези хора.:) Просто е - за мен е огромно удоволствие и не го крия да бъда четена от умеещи творци, докато на мен ми стига да се въргалям доволно много в недостига си на дар слово.:))) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Meiia на 19.09.2013 @ 12:51:04 (Профил | Изпрати бележка) | Ти и недостиг?!:)
Шегуваш се, нали?!
И не е само до слово, а до душа, до дар да усетиш, да видиш...
А после, дали в слово или в цвят, или в ноти, все тая. |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 19.09.2013 @ 13:32:03 (Профил | Изпрати бележка) | Разбира се, че не се шегувам.:) В душата няма пространство, в сърцето няма време, така и в думите няма достатъчно спойка, за да въздействат сами по себе си. Необходима е цялостна система - тематика плюс ритъм или рима, та да бъде даден текст стихотворение, и то издържано. Да разчиташ само на голи видения (като моите) е меко казано смехотворно.:))) Затова съм далеч от мисълта, че някога ще надращя нещо с етикет "поезия", но пък чистата радост от писането и четенето не ме изоставят, тъй като при сблъсъка ми с музиката и рисуването бързо ме върнаха на земята, ми остана само това. Абе, защо някой навреме не ме отказа от туй пусто писачество - както с рисуването ми казаха: "Ами, използваш необичаен колорит, който обаче не е достатъчен предвид това, че перспективата ти е слаба." В музиката пък нотите постоянно ме спъваха и нямах музикален слух. В писането пак така основа не ми достига, а тя не може да се научи.
След този пространен анализ и след като ти досадих неимоверно, се оттеглям с благодарност, че благодарение на теб поне си направих ретроспекция на изминалите години и не съжалявам, че в ни едно изкуство не ме бива.:))) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 17:09:03 (Профил | Изпрати бележка) | Знаех си, че "агония" не е подходяща дума.:))) Пък и отде ли се взе - обикновено е натирена от речниковия ми запас. |
]
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 23.09.2013 @ 15:19:09 (Профил | Изпрати бележка) | И покана за голяма разходка в сърцето.:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от kristi на 18.09.2013 @ 16:35:50 (Профил | Изпрати бележка) | Как ти се радвам, как само ти се радвам за нестандартните светове, в които бродиш, слънчице!
Преди малко довърших една поема, която не е пир за любовта /човешката/, а болка по онази, красивата, която е далеч от малките ни земни въжделения. И сега, четейки твоето послание, което отвежда извън земното битуване си казах: Мамка му, не съм не сама!
Все така в морето от думи намирай и себе си, и щенията си, дес!
Обичи! |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 17:15:27 (Профил | Изпрати бележка) | Ха сега ела насам да те разцелувам заради този повече от точен прочит (обикновено не си позволявам такива "лиготии" в коментари, но не се въздържах, след като си ме разчела аламинут:) Не си сама, цяла камарка сме и се откриваме не по обикновените друмища.
Сега как ще се успокоя след такова върхово емоционализиране?:)
Благодарна съм, че те има.{} |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от kristi на 18.09.2013 @ 17:32:37 (Профил | Изпрати бележка) | http://www.youtube.com/watch?v=_zLeHT_1EO0
Ей, да се радваме, че се докосваме. Другото е суета над суетите.
|
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 19:23:04 (Профил | Изпрати бележка) | Слушах, слушах, това определено е музика за сърцето.:) А поръчението е изпълнено тутакси. |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от daro на 18.09.2013 @ 16:49:22 (Профил | Изпрати бележка) | мокра е нощта, когато разнежен е деня
и точката отправна е дъждовна голота ;)
...охоо, вечерката ми е спретната - кюфтенце от сърценце на остър огън и за гарнитура - марули от дъжд ;)
ама, много си щура, бре!!! :) |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 17:48:46 (Профил | Изпрати бележка) | Така, така, вдъхновен си, личи си.;) Острият огън и дъждовните марули си ги бива - седни да пишеш, не се май.:))) За мен "щура" звучи гордо (изпъчих се мощно чак:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от typa на 18.09.2013 @ 16:57:53 (Профил | Изпрати бележка) | В главата ти е лудница, признай!
Какви ги пишеш! Ти не си наред...
А точката е Входа към Безкрая.
Пантофките събути са отпред :) |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 17:52:27 (Профил | Изпрати бележка) | Признавам -
усмирителните ризи
хич не смогват да ме
удържат,
но отколе съм
психично здрава.
Отприщиш ли Безкрая,
току-виж си се смаял.:))) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mirei на 18.09.2013 @ 17:13:48 (Профил | Изпрати бележка) | охо, всичко в кюпа ;) прилича ми на стихийна разпродажба, щедра си :)) |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 17:54:51 (Профил | Изпрати бележка) | Здрасти, лимитирана серия такава.:) Този живот ни е special edition, така че нека дадем всичко от себе си.;) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от kameja на 18.09.2013 @ 19:28:03 (Профил | Изпрати бележка) | Началото е убийствено -искам да кажа, запомнящо се. А и цялото в неподражаемия ти стил. |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 19:43:33 (Профил | Изпрати бележка) | А така ми се иска да напиша нещо простичко и мелодично поне, но като не мога изкорубени все са ми думите.:))) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 18.09.2013 @ 19:35:16 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги оригинални образи ! :)
Поздрави Дес!:))) |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 19:44:50 (Профил | Изпрати бележка) | Това вече е мегапохвала.:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от voda на 18.09.2013 @ 19:55:17 (Профил | Изпрати бележка) | Може цялото да е "други", но заглавието е поезия... |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 18.09.2013 @ 20:00:31 (Профил | Изпрати бележка) | Това е защото е цитат от стихотворение на Александър Захариев, който наистина пише поезия.:) Ето го цялото:
Монтеверди вдъхновен – реже огън, мели дъжд
… и изведнъж думите изчезват
или не им обръщам внимание,
излизам от тях, от образите
от ясното дело на мисълта
Химикалката се движи,
а аз виждам през предмети
над смисъл…
дали се увеличава натрапчивостта
следствие от отделеност;
твърде много думи,
до мълчание, до кора.
В затвора подвластен на волята
микроорганизмите на огъня съществуват
Роня сълзи, обхождам пустини;
вятъра довява тромпетни арии;
хора от камък;
разкривам тайнството на успоредните линии,
увличам се по безкрайността;
тръпнещ като нервно знаме
търся съпричастност
изграждам от себе си социопат.
Плъзват амеби – безформени
не признават ъглите
мекотата на пъстър плюш
Синьото върху глобуса
е побрало ордите им.
Тя вари мляко, току-що изкъпана,
с бебешка полупрозрачност в пръстите.
Аленее каймака
фосфорисцират дивите гълъби отвън.
Ноща плъзва вятър върху бритона ми
Дишам свежест
Заспивам на разсъмване в четири часово пиянство
Топлят ме прегръдките на дъщеря ми.
В едното око слънцето се отразява повече,
другото тъмнее.
Да изкрещя върху света
ненапрегнат
реещ се парашутист.
|
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от zebaitel на 19.09.2013 @ 09:21:51 (Профил | Изпрати бележка) | В твоите стихове, Царствено дете, човек може да си улови всеки един от безкрайните образи и около него да си въобрази вселена, така че, на практика, те /стихотворенията ти/ са вселена от вселени!
Благодаря ти, че споделяш! |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 19.09.2013 @ 11:33:40 (Профил | Изпрати бележка) | Значи като онези нелинейни текстове или по-точно като хипертекст - така хубавичко ме ковна с тези думи-пирончета, чак ми стана повече от драго.:) Благодарността за споделянето е много устойчив признак, че четеш задълбочено. |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.09.2013 @ 09:28:11 (Профил | Изпрати бележка) | Възхитителна образност! Браво, МарДес! |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 19.09.2013 @ 11:57:13 (Профил | Изпрати бележка) | Такова възклицание ми е много скъпо, още повече, че е от теб.:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 19.09.2013 @ 21:56:20 (Профил | Изпрати бележка) | Грабващо, стихийно..;) |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 19.09.2013 @ 22:05:41 (Профил | Изпрати бележка) | Разграбващо стихиите ще рече в превод.:))) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 28.09.2013 @ 19:08:47 (Профил | Изпрати бележка) | Да ))) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 03.10.2013 @ 14:24:28 (Профил | Изпрати бележка) | Значи нямаме изгубване при превода.:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Kanegan на 20.09.2013 @ 12:08:39 (Профил | Изпрати бележка) | Тук чета една творба с очите на дете.Което все по-често ми липсва, а ти го събуждаш МД.Поздрави!:) |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 20.09.2013 @ 13:10:39 (Профил | Изпрати бележка) | Леле, и тук ли се е капичнало това детско наметалце, само да го намеря, ще му строша шевовете един по един.:))) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 21.09.2013 @ 00:05:26 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | ...навръх шепота ти стоя и простирам
нощта да изсъхне....
...се роня и прииждам с кожа от дъжд,
с изгревни ръце - да развенчая митовете
подобаващо...
---
И цялото..Абе, приложна страхотия си ти! Много добре ми идват словесните ти инфузии! |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 21.09.2013 @ 00:05:41 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | ...навръх шепота ти стоя и простирам
нощта да изсъхне....
...се роня и прииждам с кожа от дъжд,
с изгревни ръце - да развенчая митовете
подобаващо...
---
И цялото..Абе, приложна страхотия си ти! Много добре ми идват словесните ти инфузии! |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 21.09.2013 @ 12:22:30 (Профил | Изпрати бележка) | Хахаха, страшно се натруфих с твоите думи - мацнах ги вместо грим, тъй като и без това никога не слагам и даже се харесах.:))) Благодаря ти, че винаги си щедра с мен - сърцето ти как побра моите простотии чак се чудя?;) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Markoni55 на 25.09.2013 @ 21:25:59 (Профил | Изпрати бележка) | V upor. Bez preduprejdenie. I vse v desiatkata.ega ti mernika |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 26.09.2013 @ 11:44:56 (Профил | Изпрати бележка) | Дефинираш ме като своеобразен словесен калашник.:))) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Markoni55 на 26.09.2013 @ 19:22:30 (Профил | Изпрати бележка) | Не, ловец без граници си ти. Тук не става въпрос за автоматична стрелба дето можеш и по инерция да улучиш. При теб е в упор, точно и прецизно, но понеже си боец от класа не се целиш дълго и продължително като някои, ами малко каубойската я караш. Я нещо ти шавне в мозъка и дрън. То така стават хубавите работи. Като много го мътиш и уйдурдисваш някога става една голяма розова дъвка, ни да я дъвчиш, ни да я изплюеш щото ще ти се лепне на подметката. Айде стига ти толкова за днес. |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 28.09.2013 @ 12:41:11 (Профил | Изпрати бележка) | Такива суперлативи за себе си не бях чела, а рождението ми е още далеч, за да ми гъделичкаш егото така мощно.:))) Обичам те, бе, ехей, как си ме разчела до дъно - от много време не глася думите и ги стоварвам точно както ми падне, защото и без това няма смисъл от пудрене и обезкосмяване словесно.:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от Markoni55 на 30.09.2013 @ 02:36:12 (Профил | Изпрати бележка) | можеше да го наречеш епилация |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 30.09.2013 @ 13:25:01 (Профил | Изпрати бележка) | Така, както съм го казала звучи по-естествено, без финтифлюшки.:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от sliver на 26.09.2013 @ 22:49:39 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да можеш да скалъпваш хоризонти и да развенчаваш митове ;))) |
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 28.09.2013 @ 12:42:04 (Профил | Изпрати бележка) | На теб пък как ти се зарадвах, че за първи път ми се юрваш насреща.:) |
]
Re: Когато сърцето реже огън, мели дъжд от mariq-desislava на 30.09.2013 @ 13:27:45 (Профил | Изпрати бележка) | Едва ли е страхотно, просто е плеснато как да е.:) |
] | |