автор: omega

"...и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете."
"Тиха победа", Д. Дебелянов

Пришъпна ли ти някой топла дума,
когато тръгваше на път
към оня скръбен, вехнещ бряг на Струма,
де в танц зловещ войната, черна чума,
вилнееше сред кръв и плът?

Разбра ли някой как дългът повлече
и тебе, нежния поет,
далеч от родните места, далече
от оня град, жесток и безсърдечен,
във който страда дни наред?

Усетиха ли болката в сърцето,
жадуваната светлина,
как любовта пулсира в стиховете
с човешка, земна топлина съгрети
във дни на ужас и война?

Куршумът вражески не те отмина -
ти падна в боя, примирен,
далеч от бащин гроб и от родина,
стаил в гръдта копнежа на мнозина
по друг свят, още нероден.

Пак вишните цъфтят. И пак е пролет.
Пак чака старата отвън,
но полета, прекършения полет,
не ще го върне цъфналата пролет,
че спи поетът вечен сън...