автор: Rodenavlotos

„Това е история стара, стара...” /В.Ханчев/

Това е една история стара –
ни тъжна, ни така весела,
но си струва да се изпее
под дъжда от една шарманка,
дори градът да не се казва Париж,
дори градът да не лежи покрай Сена...
Става въпрос за море.
Става въпрос за художник
и за един мост, изникнал
като мираж под небето –
понякога бял и стремителен –
като чайка във полет,
понякога цветен от пръските,
пречупени от светлината.
Това не е мостът на Медисън,
а някакъв негов побратим,
превърнал се изведнъж в сводник,
за да завърже интригата
в този град край морето...
с нежното име Бургас.

Родени на едно място,
нашите главни герои
израснали и живели
в два паралелни свята –
като две малки планети...

Стъпките им се разминавали
по калдъръмени улички,
водещи все към морето,
но никога един към друг.
Пясъкът бавно изтичал
в пясъчния часовник
и светът се смалявал –
дали защото пораснали
или поради глобализма...
Но това няма значение.

Пъзелът се затворил.
Двамата се срещнали,
затваряйки една страница,
без да отварят нова.

Останало само мълчанието –
като онова на пчелите
и като самото море,
изпято от една шарманка
след топъл бургаски дъжд...