Дрипаво небе. Бяло.
Тъжна булка. Сватба няма.
Лозарят с двете си ръце
от дрипави лози живот изражда.
Оставила е есента
на всеки по утеха.
На небето-светлина
на лозарите-лоза.
Съдбовно време. Дрипав свят.
Елексир изцежда.
Ще вземе, който му е дал
и ще утолява жажда.
Погрижила се есента
за всекиго награда.
За дрипави сърца-сълза,
вино тежко - за лозаря.
Ани Николова