автор: Milvushina

По случай предстоящия рожден ден на майка ми

Как ли се почувства, мамо,
когато за първи път видя
среброто да прошарва
и моята коса?

Остаряваме, мамо.
Есенни листа сме с теб.
Беше пролет, зелени пъпки бяхме, ала времето лети.
Пожълтяваме, отронваме се бавно, зове студената земя.
На пролетта ще дойдат нови листи, но няма да сме ти и аз.
Времето на нищо не прощава. От нас не ще остане и следа.

Замълчи, мамо. Моля те, не говори.
Не казвай, че и без теб светът ще продължи.
Разбирам, знам, че ти си права.
Мога да се справя и сама.
Но без теб, мамо, светът ще е различен...
И нека не говорим за това сега.

По-добре не казвай нищо, мамо.
А тези редове недей чети.
И от сърце те моля само...
Не плачи. Не плачи...