автор: kristi

Във капчица, отронена от топъл дъжд
увисна лятото.
Огледа се – усмивката на слънчев лъч
догаряше над шипковия храст,
съблякъл изтънялата си дреха,
по която
с последната си прежда
самотник - паяк танцувал е,
танцувал е
и с всяка нишка е бродирал
зелените листа –
очите на потъналите във глада си корени.

И лятото прегърна есента.
Потъна в леките й стъпки на художник.
Отрони се!
Напъха вятъра в последната си риза
и
с вечната си жажда за живот
заспа.
До следващата пролет, възкръснала
в покоите на раздавачите на зима.
До следващият вик за дъжд –
отворен за зеленото нашествие, прозорец.

Катя Маринова

Стрелча
13.09.2013