автор: apostola

Едно дете към мен затича.
Усмихнато ми каза "Тати!".
След него майка му изтича,
а бяхме даже непознати.

Но майката се май засрами.
Започна да се извинява
и бързо малкия нарами
вината да не ми вменява.

"Къде е тати?"- аз попитах
и гледам майката в очите.
Неловкост някаква изпитах-
в очите й видях сълзите.

"Почина тати във войната
и там във гроба си остана.
Не е в детето ни вината.
Така ни мъката пристана."

Със тези думички жената
в сърцето сякаш, че ме ръгна.
Видях съдбата от войната
и тя разплакана си тръгна...