Крива мисъл...тази вечер ме прониза,
и замислих се, за перманентната ни криза.
Вървя напред, а мислите назад ме връщат,
напук, и спомените тъжни ме прегръщат.
Комшийката си гледам, първа е в протеста,
вее знамето съседът, при червените отсреща.
После бързат двамата, че гладни са децата,
със трохите от богатите, да подредят софрата.
След малко, почва и редовната им гюрултия*,
как било добре, защо са тия, защо не са ония...
Да...за съжаление, така стоят при нас нещата,
може даже и в мизерията, да открием красотата.
*гюрултия от турски- шум, врява, свада.