автор: veniamin

На Ани

Септември е
и заливите ще се раждат
с една жена от пяна и от пясък.
А облаците, като черни сажди,
ще наслояват птичи крясък.

Като кафяви пламъци
ще има мидени огнища.
А в слънцето, недогорели сенки
ще сочат изоставени стърнища.
И само гарваните ще се плашат.

А ти ще светиш над прибоя.
Привлякла и вълните и небето.
Септември е, а ти си само моя,
родена в съзерцанието на морето.