автор: Anych

Последен слънчев лъч земята гали;
целувка взима си за „Лека нощ“.
Над езерното водно огледало
блести в червено като меден грош.

Пълзи по хълма залезът лениво.
В цигулков шепот песен на щурец
по склоновете нежно се разлива,
в килим се стели от зелен конец.

Потрепва въздухът тревоуханен –
сбогуване с угасващия ден –
и в топлото му вечерно дихание
е скрит животът – чист и прероден…