Беше малко преди конфликтът в Сирия да се изостри. Информационните емисии бълваха „ексклузивни” новини и хората пощуряваха. Чуваше се нещо за вълни от бежанци, както и за драстично поскъпване на тока и горивата. Следваха опровержения и контраопровержения. „Ще има война! Световна!” Еуфорията така се сипеше през кинескопите, че задръсти хорските глави и сега всички бяха разтворили усти, за да я излеят оттам. Какви времена!
.......................................................................................................................
Педро се размърда на седалката и зарея небрежен поглед навън, наслаждавайки се на красивата гледка. Струваше му се, че е в Рая! Беше пристигнал предишната вечер, но вече се чудеше дали не е сбъркал момента. За дестинацията нямаше колебания. Зомбия, малката държавица на опашката на Евросъюза, беше прочута с повсеместната евтиния, изобилието от развлечения и пищните природни релефи навсякъде около теб. Той се увери и в трите едновременно още снощи, правейки опознавателна разходка по централната градска улица. Нищо не подсказваше ни война, ни криза. Всъщност, щеше му се да посети някое дяволски интересно място с привкус на мистика, вековна история и бурно настояще. А обстановката изглеждаше подкупващо лежерна и в същото време отчайващо спокойна. Това спокойствие леко го изнервяше. Разполагаше само с два дни, за да напише репортажа на живота си. Едва беше изкопчил от Шефа разрешение за тази кратка екзотична командировка. Странно име имаше градът, в който пристигна – Тризлобиум. Намираше се в централна Зомбия, източно от столицата Злофия. Някога бил бисерът на Гномската провинция Дракия. После сам станал столица на кратко просъществувалата автономна държава Източна Гномея. Научи това от домакина си – Кънчо Злъчев - Щатния. Лично Шефа го свърза с него. Каза, че е солиден екземпляр, на който може да се има доверие. „Щатния” беше прозвище, извоювано на младини, когато Кънчо гурбетствал из Щатите като Гадинар. Така се запознал и с настоящия Шеф на Педро. Сега обаче господин Злъчев беше станал важен човек – началник на общинското предприятие „Даркове и Гадини”. Занимаваха се с поголовна градска сеч и санитарно разпръскване на всевъзможни вредители по все още оцелелите дървета и детските площадки. Доста отговорна работа, както и да го погледнеш, но Кънчо я вършеше толкова добросъвестно, че общинските злобове го преназначиха за втори мандат. Съпругата му, Наталия Кандилкина, също не беше случаен човек. Работеше като Главен Деловредител в държавното ЕАД „Хиляда и една пощи” и по съвместителство като рекламно лице на фирмата. Притежаваше чаровна „бляда” усмивка, разкриваща помътнели зъби на чистокръвна зомби, макар че етническата й принадлежност не беше такава. Всъщност, беше рожба на баща Бледораш и майка Блатвийка. Склонността й към ФАК-ането (консумиране на Ферментирала Алкохолна Кръв) бе вродена, за разлика от тази на Кънчо, който я беше развил с прилежност и постоянство. Мило семейство бяха Злъчеви и не само, че го приютиха, ами и предложиха да му организират двудневно екскурзионно летуване със служебния автомобил марка Гранд Дувар Зомби - пет врати. Той беше сглобен в завода - гордост на Зомбийската икономика край град Зловеч в Северна Зомбия. Основна конкуренция му беше грозноватият модел Здрачия Вамперо от северната зомбийска съседка Вампиромъния. В този ред на мисли, не е зле да вметнем, че на юг Зомбия граничеше с Гърчоландия – наследница на Древна Епилепсада, както и с Кара-Конджулия, наследница на Космянската империя. На запад се разполагаха множество малки буркански републики. Така се казваше и целият полуостров – Буркански. Понеже повечето му обитатели открай време приготвяха в буркани разнообразна зимнина, предимно деликатеси от световно качество като блъденици и пастети от костен мозък. Откъде набавяха суровината ли? Самоизяждаха се, разбира се. Естествено, имаше си закони, писани и неписани, според които ставаше това. Все пак не бяха диваци! Отнасяха се към ближния с порядъчно уважение и постоянно се ядяха помежду си за какво ли не. Така винаги се чувстваха сити и преодоляваха и най-гладните кризи. Но Педро още не знаеше тези неща. Той идваше от така наречените „бели държави”, където подобна еволюция не беше постигната. В речника на зомбите понятието „бели държави” се отъждествяваше с „бели петна”, за разлика от пъстроцветното ежедневие в пределите на Бурканите, наситено предимно с тъмночервено. Най-вече от щедро проливаната кръв. Какво ли щеше да види Педро тепърва! Обнадежди се за репортажа и протегна шия през смъкнатия прозорец. Навлизаше в някакъв каньон, а пътят се стесняваше до еднолентов с насрещно движение. Загледа Джи Пи Ес-а, за да установи, че безвъзвратно се е отклонил от предварително зададения маршрут и сега е близо до границата с Кара-Конджулия. Вълнуващо!
Автомобилът пред него плавно намали и спря. Появи се униформен блюстител и занарежда някакви указания на водача. Той кимна разбиращо и начена паркираща маневра на заден ход. Педро погледна в огледалото за обратно виждане и се удиви на безкрайно дългата колона, образувана зад него. Налагаше се да паркира зад пикапа плътно вдясно и да се осведоми за ситуацията. Май ставаше нещо интересно.Слезе от колата и изтичвайки напред, с още по-голямо удивление видя пред себе си също толкова безкрайна насрещна колона. Ами сега! Как ще се разминат! Такова нещо в родния му щат не би се допуснало. Но тук... всичко е толкова различно и истински свободно, без задръжки. Стана му интересно как зомбите ще преодолеят ситуацията. Вече не се притесняваше, че ще изпусне някакво събитие. Той БЕШЕ в събитието. Загледа се внимателно в регистрационните номера на автомобилите. Преброи повече от двадесет. Изглежда, имаше от цяла Зомбия! Униформеният обикаляше край колите и даваше наставленията си на висок глас. Някои кимаха одобрително, други недоволно се цупеха. Появи се втори униформен и двамата професионално зашушукаха, като въртяха очи и в двете посоки, сякаш претегляйки насрещните колони. Според Педро, тук наистина ставаше нещо важно. Може би свързано с евенвтуалната война. Емигранти! Имигранти? Накъде са тръгнали всички!?! Забеляза множеството багаж и препълнените с пътници автомобили. Имаше доста миниванове, дори три малки буса. Спомни си приказките на Кънчо за някогашната Голяма екскурзия, в която огромно множество зомби с космянско изповедание били насилствено изселени в Кара-Конджулия. Педро се върна до колата си, измъкна фотоапарата и внимателно направи няколко снимки. Никой не му обърна внимание. Зомбите бяха заети да се ядат. Дочуваха се все повече гневни, изнервени гласове и припрени ръкомахания. Педро защрака кадър след кадър. После се сети и обърна в клип-режим. Наоколо вреше и кипеше. Надойдоха още униформени. Страхотен репортаж щеше да стане! Вече виждаше заглавията. Масови брожения в Зомбия! На западната граница на Кара-Конджулия - емигрантска вълна. На източната – военна мобилизация! Войната в Сирия започва! Зомбия – остров на спасението, или барометър в аванс? Ексклузивно от мястото на събитието – Педро Барбароса! Педро Барбароса – Рицарят на перото! Педро Барбароса - Модерният Кръстоносец, с поход от Тризлобиум до Дамаск! Представи си следващата редакция на Енциклопедия Британика:
„... - Барбароса, Фридрих (1122 – 1190) – крал на Свещената Гномска Империя - удавен с коня си в реката;
- Барбароса, Педро (1971– ...) - Кралят на модерния репортаж, отразил до Сирия войната!...”
Педро се ухили размечтано. Стресна го клаксон на немита вектра. Той се отдръпна и неволно изслуша нервния диалог между водача на вектрата и този на едно лъскаво волво. Естествено, не разбираше зомбийски, но разговорът звучеше приблизително така:
- Къде тръг навебас тун! Нераз брали чейзадръстьено!
- Правякот самика зали. Чове кавика давайна прьед и а здавам.
- Дей банану и сьельниа!
- Айс тепс шаразпраям! Праякот кажат. Тепли дас лушам, Педро! – водачът на вектрата внимателно мина край него, оглеждайки го намусено. Ха, помисли Педро, следят ме на всяка крачка! Нарочно ми обърнаха внимание, да съм спокоен, че ме наглеждат! Дали не са ЦРУ!?! Реши, че индиректно го подканят да върви след тях. Дори не се поколеба и закрачи след автомобила. Петдесетина метра зад завоя пред него се откри друга странна гледка. Пространството рязко се ошири. Вектрата се шмугна на едно току що освободено място и заизважда пасажерите от себе си. Педро даже не ги погледна. Беше се вторачил във входа на отсрещната пещера, където един трафикант авторитетно събираше край себе си група напускащи. Всеки от тях надяваше по някоя връхна дреха и му плащаше определената предварително лепта за трансфера. Явно пещерата беше прочут канал за човешки трафик с държавна протекция. Отпред имаше всевъзможни сергии, предлагащи от най-необходимото до откровени боклуци. В по-голямата си част зомбите бяха усмихнати и ведри. Повечето бяха на младежка възраст. Тия зомби са непоправими оптимисти, помисли Педро. Какъв дух, какъв характер! И каква държавна политика. Но защо ли емигрират, и то с такава радост! Какво точно не им харесва! Ами ако не са емигранти, а доброволци! Заминават за Сирия или други горещи точки с умиротворителни функции. Надежден съюзник излязоха тия зомби. Сигурно знаят английски! Ще опитам да взема интервю.
- Хелоу! Ду ю спик инглиш? Може ли няколко въпроса за нашата медия? Педро Барбароса – джърнълист.
- Хелоу! Ъф корс! Какво ви интересува? – двойката младежи от Вектрата се усмихна приветливо и зъбите им засвидетелстваха чистокръвен зомбийски произход.
- Бихте ли споделили що за пещера е тази и къде отвежда?
- Тази ли? Ъф корс! Уит плежър. Това е пещерата Ягово гърло и е един от стоте национални обекта. Отвежда до изхода на другия й край – зомбийката засмяно се поклони – А вие наистина ли не знаехте?
- Не, аз пътувам от Тризлобиум и...
- О, Тризлобиум! Хубав град. Приятно ми е, Пенка Острозъбова. Аз съм от Кървобат, а приятелят ми е тукашен. Живее в в полите на Тризлъчния каньон и се занимава с туризъм.
- Делю Хайдуков, и на мен ми е приятно. Имам свободна двойна стая за довечера. Последната! Предлагаме и разходка с джип до местността Бърливи ливади. Много е готино и не е скъпо.
- Винаги ли е така препълнено тук?
- Не, за съжаление. В Бабоягово има традиционен събор, който тази година съвпада с Националния празник – Деня на Късото Съединение. Събират се три почивни дни, затова е така...
- А що за празник е това?
На Късото ли? Уха... Това е най-големият празник на страната, наред с Деня на Независимостта от прехрана. Той пък е след броени дни. Да Ви разкажа ли? Слушайте... Историята ни е бурна и превратна. След Освобождението от Караконджулско иго страната била разделена на две – Княжество Злобария и Автономна област Източна Гномея. Веднъж, на посещение при Гномейския губернатор, от Злобария пристигнала Злостанка Зъбева –младата кметица на Злокучене. То се намирало на границата между двете държавни формирования и жителите му се двоумели къде да мигрират. Предстоели преговори. Разговорът не тръгнал надобре. Започнали да се карат, докато притъмняло. Изнервеният Губернатор рязко скочил да завърти електрическия ключ. Злостанка помислила, че ще я напада и се хвърлила срещу него. Губернаторът неволно изтръгнал ключа и се допрял до оголените жици. Полученото късо съединение така го разтресло, че чак зъбите му светнали. От болка той ухапал Злостанка по рамото. Светнала Злостанка като абажур, та му отвърнала. Стигнало се до неистово хапане и страстна борба, в резултат на която след време се родил първият Чистокръвен зомби с натурално помътнели, с цвят на изгоряла електрическа крушка, зъби. Оттогава до днес зомбийската нация расте и просперира, а датата на това събитие беше обявена за Първия Национален Празник. До обявяването на Независимостта паралелно съществуваха два равностойни етноса - Чистокръвните и Ухапаните. За първите храната не беше необходимост, а удоволствие, но за вторите си оставаше жизненоважна. Това затрудняваше икономическия баланс на младата държава и възпираше нейния просперитет. Разбира се, Ухапаните имаха избор. При редовни ухапвания от Чистокръвен, кръвта постепенно се променя и нуждата от храна рязко намалява. Трансформацията Ухапан – Чистокръвен на практика е напълно осъществима. Но хората още бяха непросветени и подозрителни. Поколението беше морално остаряло. Започнаха да се правят нерегламентирани имунизации. Създадоха се условия за неравнопоставеност. Ухапаните си издействаха привилегии при получаване на социални помощи, но Чистокръвните окупираха всички възлови позиции в държавата. За да не се стига до гражданска война и конфликти с ООН, се възприе политика на помирение. Обнародва се Национална Харта ЗОМБИ (За Обществен Морал и Безхлебна Икономика), вследствие на която постепенно се закриха селскостопанските и хранителните отрасли, стимулираха се химията, генетичната биологията и нехуманната медицина. Трафикът на жива плът се легализира с пакет данъчни облекчения, търговията с лекарства мина на купонен режим, а в аптеките свободно се продаваха дрога, алкохолни напитки и тютюн. Така в рамките на няколко поколения нацията се поизчисти от Ухапани и официално беше приет Денят на Независимостта от прехрана. Ухапани все още съществуват, но те са в напреднала възраст и като цяло са силно застрашени от изчезване. Това е... А вие за пръв път ли идвате в страната? Ще поостанете, нали? Каним Ви на гости довечера. На Бърливи ливади, по случай Празника, ще има младежко блъди-парти и ретро-музика. Пенка ще е ди джей...
- Ще е свежо! Сет-листът включва романтични групи като Bloodbath, Slayer, White Zombie и други веселяци. Заповядайте!
- Благодаря! Заинтригуван съм! Но аз съм бял човек и ще имам нужда от храна, а вие едва ли...
- Не се безспокойте. Ще Ви ухапем няколко пъти и готово!
- Как така! Ами ако не съм съгласен?
- Няма начин. Щом веднъж сте пристигнал, оставате запленен. Ще носите Зомбия вечно не просто в сърцето, а в кръвта си.
- Има си хас. Плашите ме... Искам имунизация! Веднага!
- Хубава работа! Не се паникьосвайте! И не забравяйте, че имунизация на територията на страната е незаконен акт и се наказва с принудителен трафик.
- Няма нищо страшно. Не се дръжте като дете. Какво, мислите, става с повечето посланици и делегати! Никой не е умрял. Напротив!
- Вижте, това е единственият начин да се противопоставим на агресивната политика на хуманните държави.
- Ето например Либия. Кадафи се оказа наивник. Сам си докара беля на главата. Ако беше ни послушал... Жалко! Ами Сирия! Историята май се повтаря... Не се прави така!
- А как се прави?
- Ами като нас, в Зомбия. Имитираме застой и нисък стандарт, но след време ще владеем света. И тогава...
Педро се засуети. Отстъпи крачка назад и промълви с треперлив глас:
- Времето напредна. Май ще тръгвам... аз...
- Наистина ли, та ние едва се запознахме! Е, няма да Ви задържаме насила...
- Дайте да ви целуна за сбогом! – Пенка оголи зъби и се хвърли на врата му. Нещо го парна по бузата и Педро неистово запищя...
.......................................................................................................................
... Разбуди се, целият потен и видимо уплашен. Огледа се и въздъхна с облекчение. Намираше се в самолета на път за летище Злофия. В скута му лежеше разтворена туристическа брошура, на която с тлъсти букви беше написано: Зомбия - дяволски интересно място с привкус на мистика, вековна история и бурно настояще! Отдолу, с по-малки букви, се четеше: „На гости у мистър Кънчо Злъчев. Едно зашеметяващо интервю!” Педро тихичко се разсмя, като постепенно усилваше тона. Съседът му го изгледа с любопитство и той позна в лицето му шофьора на мръсната вектра. „Боже, какъв кошмар само”, помисли Педро и разпускащо опъна крака напред.
- Извинете, може ли да премина? – поклони се учтиво елегантна млада дама и Педро машинално сви обратно колене.
- Благодаря! Преди малко май сънувахте кошмар. Простете, но си позволих да Ви събудя с деликатна целувка по бузата – дамата неловко се усмихна и му намигна. Пенка! Педро опули очи и се взря в зъбите й. Бяха заострени и помътнели. Рязко се попипа по лицето. След това припадна.