автор: ulianka

Вдигни глава, аз искам да ти видя
усмивката, очите, радостта...
И всичко, може би, ще си отиде
след миг и два по своите места.

Светът от гордост ще се поизпъчи,
че още го настъпваш с крак.
Вдигни глава, че се измъчих
от твоя мрак и непрекъснат сняг.

Валиш, небето ти от рев се къса.
О, сухо място няма покрай мен!
Вдигни очи, наместо да ги въсиш,
че целият живот е провален.

Но как да ти го кажа другояче,
светът от обич и от смях е оцелял.
Изтрий очи и спри да плачеш,
че времето за тях си изтървал.

Подай ми знак, когато в тебе трепне -
във пулс, в зеница или в кръв.
Вдигни главата си, най-сетне!!!
Ще я завържа за небето с връв!