автор: tanyaivanova

Животът ерозира като речен бряг
и далеч от тебe отнася парчетата,
че времето не спира своя вечен бяг
върти неуморно в ден и нощ планетата.

И крачиш несигурно там на ръба,
и бродове търсиш към свойта надежда,
от нея дели те все злата съдба
въжетата къса сякаш са от прежда.

И в миг те отнася потокът свиреп.
На другия бряг ти остава мечтата
Дали ще преплуваш зависи от теб,
дали благосклонна ще бъде реката.