автор: prizracheto

Приижда зима, снеговете са готови.
Макар, че скоро появи се есента.
Тя иска да ни срине,
в свойта бяла пустота.

Но няма да се предадем,ще я преборим.
Ще слеем топлината,от душите!
Народът оцелява, с вяра, не с война.
И със любов крепи съдбите!

Прииждат бури! Чувате ли хора?
Не бойте се, това е само вятър!
Онова, което сътворило хората,
не са окови. Било е само пясък!

А пясъка се прегрупира,
не замръзва и не се топи.
Вярата- това умира,
в трудни безнадеждни дни.

Стойте, братя! Чакайте усърдно!
Земята наша, ще ви награди!
Тя чака зов, от миналото, жадно.
Не сълзи, и не молби!

Тя чака някой, който да се бори
и да изкрещи:
Живя за свобода народа,
за свобода и сбъднати мечти!

Тя чака теб човече,
да проумееш, че не си роб.
Да кипи кръвта ти, отдалече
и верен да, И бъдеш до гроб!

Тя чака хора, като Левски, Ботев,
и много други, легнали в пръстта.
Да, И докажат с Лъвски скок и силна воля,
че не е важна днес властта!

Заради това, бори се и не се предавай.
Не вярвай в нищо дадено така.
Бори се с чест и не унивай.
Бъди човек, а не овца!!!