автор: Rodenavlotos

Искаш да останеш завинаги
на брега на морето –
това твое единствено
и уютно убежище.
С него сте на „ти” отдавна –
от незапомнени времена,
влязъл си му под кожата
с всичките тези картини!
Даже боята размиваш
с пръските от вълните...
Какво сте си обещавали –
само вие си знаете...

Когато му дойде времето
и задуха от север сулганът,
праха ти да разпилее
по цялата морска повърхност...
Така ли се купува вечност!?
Или вечността вече е вплетена
в пръските сол по платната ти?
Или в дъгата, изгряваща
от самия връх на вълната
като мост към небето?

И да те питам, едва ли
някога ще си признаеш
тази дяволска сделка.
Но виждам как се прокрадва
като на Ван Гог в очите,
непонятната лудост, която
не вижда, не чува, не пита,
а просто размахва четка
и със капките сякаш
самият живот
се стича.