Толкова много позлата изригват дърветата.
Още в началото есенно има съкровища.
Синьото пак е по-синьо на златния фон. А морето
вече е зряло и мъдро. Не просто летовище.
Толкова семе заспива в дланта на земята изстиваща.
Пило от слънцето сила, приело душата на лятото
в своята капка живот. А сезоните идващи
милостиво ще пазят живота до време когато
толкова много криле ще рисуват небето.
Толкова много вода щe набъбне на пухкави облаци.
Светлина ще вали и надежда на малки цветчета…
Остави ме да гледам света на мечтите си, моля те!