автор: missana

Пред мен е тъмната далечина -
далечината раждаща нощта.
Пред мен са върволиците от къщи
населени със хора едносъщи,
различни само като имена,
във свещи мънички събрали светлина,
защото Сбор е краткото им име
и в сбора те единствено са зрими...
Безбройно шествие на черните одежди
от първа към последна безнадеждност,
от първата - към сетната тъга...
Димят комините на вечността
и пушекът им - Сбор - разкривено изписва
и тази дума - Сбор - пред погледа
увисва,
подобно заклинание на древен жрец.
...Животът - сбор от сивите моменти,
годината - от няколкото стотин дни,
пустинята - от пясъците фини,
морето - сбор от пълноводните реки...
Къде ме води това магично заклинание? -
Не е ли сбор от гарвани нощта
и вечността не е ли сбор от миговете,
мъглата - сбор от ясните неща,
и счупеното огледало - от парчетата,
които пазят спомен за смъртта...?

Какво е сбор от Сбора на Света?
След Сбор - единствено за Равенство
се сещам...!