Сърцето ми мъжко не е от стомана.
Душата ми болна- завита в памук.
Във мен не отеква гласът на камбана.
Оглеждам се плахо и правя напук.
Очите ми гледат, но нищо не виждат.
Устата ми млъква и имам проблем.
Отвсякъде вятър и бури прииждат
и гладен живурка все моят корем.
Ръцете ми груби- с напукани длани.
А имам надежда, но нямам късмет.
Че всички бостани до корен обрани
и времето, Боже, е "сливи за смет".
Главата ми бяла, уж всичко видяла,
готова е, Боже, да падне от меч.
Дали пък до днеска добре е живяла,
но схваща- горката- за що иде реч.