автор: petia_bozhilova

Майко Българийо!
В теб щом е празник,
в мен е все празно. Не свикнах...
Но да прелитна през девет балкана
няма как! Вече опитвах.

И да кориш, и да плачеш-това е.
И аз съм майка и пратих
две чеда- в чуждите ниви ратаи,
две слънца в чужди палати.

Знам, че да може, Балкана би литнал
свойте дечица да търси!
Кой е виновен? Мълча, че ми писна
ризи да вадя все мръсни!

Скърца със зъби сърце ми, обаче
с мисъл крещя му отново:
„Щом сме тук, мама със снимки ще плаче,
ако сме там-над гробове...“

Мадрид, 6 септември 2013