автор: tzvetcomarinov

Войниците от взвода проявяваха учудващо ниски познания по география. Затова командирът им лейтенант Стоев реши твърдо. От сега нататък, ще онагледява своите занятия с карта. Не откри подходяща и се задоволи да бъде тая на Балканския полуостров.
С влизането му в учебната стая, някои измежду остриганите глави, побързаха да реагират.
-Сега отново ли ще ставаме ученици, господин лейтенант. Географията е фасулска работа.
Взводният командир не възрази на твърдението им, а бавно и с вътрешно удоволствие я закачи върху дръжката на един от прозорците. Сетне се обърна към насядалите по столовете, да избере, кой да излезе отпред. Не се затрудни особено много, трябва да бъде някой измежду шумните.
Чулият фамилията си стана. И докато пристъпваше до картата, успя да извърти наляво и надясно лицето си. Да видят останалите неговата полуиронична усмивка. Лейтенантът друг път и за недостегнат колан правеше забележка, а сега пропусна. Сякаш не видя онова, което забелязаха очите на целия взвод. И невъзмутимо зададе своя въпрос.
-Посочете. Коя е столицата на република Турция?
Редникът метна полувнимателно очи към по-високата от неговия ръст карта. И нещо трябва да го спря за миг, защото метна рязко глава назад. Позадържа я така няколко секунди и отново, но вече по-сериозно отправи своя взор към цветната шарения. Позабави се с нея, но успя да намери отговора.
-Истанбул.
Войниците зад неговия гръб моментално зашумяха неодобрително. Лейтенант Стоев направи категоричен жест с ръката да мълчат. Имаше това право. Защото кой от тях щеше да открие Анкара върху карта на Балканския полуостров. Капацитетът подви опашка и седна на мястото си. С вероятността в най-скоро време да го затрупат с разнообразие от уточнения и закачки. Вместо него, вдигна ръка друг войник. Изглежда беше завладян от амбицията да докаже, че по я отбира тая фасулска наука, географията. Получи шанс и ушите му чуха следващия въпрос.
-Столицата на Гърция покажете.
Пътешественикът с войнишки пагони се оказа по-съобразителен и находчив. Надписът "Атина" се беше скътал провокационно между цветовете и куп още указателни знаци. Докато върху синьобялото изображение за море, чернееше се едър надпис. Готов и да извади очите на всеки, ако са отправени натам.
-Пирея. - изтърси компетентно другият спец на "бобените ястия".
След казаното и най-високо подадената команда от лейтенант Стоев, едва ли щеше да предотврати здравия смях дето гръмна в стаята. Лейтенантът с трудно овладяна усмивка, не се отказа да продължи с проверката на географските познания на облечения във войнишка униформа нашенски Марко Поло.
-Добре. Наистина е човешко да се сбърка. - окуражи го командирът. - Можеш ли тогава да кажеш и посочиш къде се намира град Прага. Столица е на Чехия.
Подсказа Стоев, но топ-географът дори не извъртя лице към подвеждащата ги карта. Отговорът му надмина всички Колумбови съмнения. Ония, дето са го връхлетяли, когато неговият кораб е достигнал бреговете на Новия свят.
-Господин лейтенант, защо се опитвате да ме провокирате? Няма да успеете. Прага не е име на град, а марка известни товарни автомобили. Такива е имало и в нашата армия, баща ми е карал такъв.

Цветко Маринов