автор: apostola

Във сЕлото ни има
едно единствено дете.
И тръгва тази зима
да пише то и да чете.

И бабите повеждат
последен, Боже, първолак.
И плачат, и нареждат
дано провлачи то и крак

да се родят ответно
дечица в малкото селО.
Че сЕлото бездетно
отдавна тъй не е било.

А сЕлото загива
и старите,комай, си мрат.
Живота ги убива
та мъките им тъй да спрат.

А младите ги няма,
защото те са на гурбет.
И мъка е голяма,
че са родени без късмет.

Това дете ще учи...
и то да иде на гурбет.
Светът ще го научи
от трите да си прави пет.

А в сЕло ще останат
гробове скрити във трева.
И спомени ще станат
цветущи някога села.