автор: Rodenavlotos

Свърталище за тях са бреговете.
Особено онези - северните.
И не е нужно да посяваш ветрове.
Те - бурите, сами ще те намерят
и не ти тях, а те ще те пожънат.
Ще те изронят до последно зрънце.
И ще останеш само клас огънат,
осъден да чернее изпод слънцето,
което някога те е изтръгнало от мрака
и хладната прегръдка на земята.
Покълвайки, не този край си чакал,
и не така сънувал кръговрата си,
а хлебоносен и налят със тиха сладост.
Но ако не е бурята, ще са гризачите.
Тъй кратки са минутите на радост
и дълги нощите, в които плачеш,
че по-добре да си в пръстта, на тясното,
при червеите и при къртовете.
Защото има повече живот във мястото,
предназначено по презупция за мъртвите.