автор: 4erGologan

Обичта към всички хора
радост ú е и опора,
но безкрай обича тя
и животни, и цветя...

Сутрин при лехите тича,
че лаленца, теменужки...
да погали как обича!
Всички са ú първи дружки.

А пък после, то се знай, че
с обич толкова голяма
милва куче, коте, зайче,
както нея милва мама!


. . .
ЗЛОБАРКО-МРАЗКО


Никого да не обича –
болест или пък зараза,
ала повече прилича
май на звяр с такваз омраза.

Мрази абсолютно всички –
хора, животинки, птички...
И каквото зърне, мигом
злоба в него се надига.
Сякаш нещо му е крива
всяка живинка щастлива.

Ех, с каква ли е закваска
нашият злобарко-мразко,
но с омраза тъй голяма
и приятели си няма.

(из новата детска книжка - стихчета за доброто и лошото)