автор: apostola

Пред обектива- моите очи,
на кадър всеки ден застава.
И запечатан в слънчеви лъчи,
заснет в зениците остава.

Живота ми на лента е събран
и всеки кадър е без дубъл.
И за да търся кадър аз избран,
превръщам се във чичко Гугъл.

С очите си сканирам всички дни
и всеки кадър ми е спомен.
За още кадри жаждата кълни
по пътя ми доволно скромен.

И често връщам лентата назад
да видя кадрите предишни.
Въртят се те строени за парад-
пестят въпросите излишни.

Тъмнеят вече моите очи
от лента с кадрите заснети.
Жадуват те за повече лъчи
и нови кадри неотнети.