автор: angar

Обича Кънчо много да приказва,
но вечно само глупости разказва.
На неуместни реплики е цар –
ще кажеш не е Кънчо, а Ангар.

- Ти, Кънчо, – кàзах, - много ми допадаш,
но в разговори често се излагаш.
Насочвай разговора към любов –
за любовта каквато глупост и да кажеш,
във крайна сметка прав ще се окажеш!

Но Кънчо за съветите нехае –
той си говори, както той си знае.

Пътувал Кънчо с влак в купе, което
от пет ХуЛитерки билò заето.
(Пътували към Варна тез кокони,
за рецитал в салона на Маркони.)

В купето разговорът им вървял
за музика и птички.
Папагал
отглеждала една, а той умеел
хем да говори в рими, хем и пеел ...

А друга пък си имала канарче,
и то врабче си взело за другарче …

А трета кàзала пък, че в Маймунци
свещеникът на орган щом засвири,
заслушват се орачи и пастири,
а две-три слàвейчета ще се сгушат
на органа и като се заслушат …

Тук Кънчо наш внезапно се намесил
така, че втрещил всички поетеси:

- А пък да знаете, че във Кратунци,
на органа си попът ни не свири.
Но някой път като си го навири,
не две-три славейчета песнопойни –
три гълъба ще кацнат най-спокойно!