автор: tanyaivanova

Допирът ти тлее пак по мене
и кръвта ми в вените клокочи.
Блянът ми по тебе споделен е.
Бяла нощ орисницата сочи.

Бели са в съня ми и кошмарите.
И луната бяла все ме буди.
Вият бели вълци зад дуварите.
Кучетата лаят като луди.

И злокобно гарваните грачат.
Совите вещаят злия край.
И върбите даже горко плачат
на реката на брега през май.

Допирът ти по гърба ми тлее
като огнена татуировка
Тялото ми твоето копнее,
като душ след тежка тренировка.

Тялото ми разума не слуша.
Любовта не се побира в рамка.
Легнала под разкривена круша
съвестта почива си на сянка.

Допирът ти тлее пак по мене
и кръвта ми в вените клокочи.
Блянът ми по тебе споделен е.
Бяла нощ ни бъдещето сочи.