автор: sradev

54 или 55-тя година беше - не помня.

Тогава живеехме в една леко бомбардирана стая, а отсреща живееше Тодорак-Живак, както му виках тогава.
Какво е било положението в София - ами натурия от разтурия, според мен.
Дошли гости, разправят после, аз съм ги посрещнал достойно - покровителствено облегнат върху философските томове в библиотеката. Показваха ми снимката - покатерил съм се за целта върху чекмеджетата на библиотеката.
Та запитали гостите къде се е запиляло родителското ми тяло и компетентно съм отговорил, че майка ми води упражнения по научен комунизъм, а баща ми е отишил да чете лекция за положението в близкия изток.
Ей така, на майтап, запитали "А какво е положението в близкия изток?"
След което, съкратено, съм им изнесъл половинчасова лекция. Баща ми беше професионален демагог и винаги в къщи тренираше какво ще каже. Така де, ако не се чуеш какво приказваш, то такива ще ги изтърсиш, че после да се чудиш как да обясниш какво си искал да кажеш.

Едва ли от тогава нещо се е променило. Лекцията съм изнесъл - няма да я повтарям.
Но защо гостите не попитаха "Какви са упражненията в научен комунизъм?"
Майка ми до последния си дъх твърдеше, че е поетеса, та интересно би било в далечният запад да се чуе поетичен комунизъм.
Нейният любим стих беше:

Веднъж Темистокъл
Взел един кокал,
Ударил Перикъл
И той се напикал.