автор: Rodenavlotos

Да съм морската вода-
пръстите ти да ме загребват,
да ме вписват в картина,
да ме извайваш с пръсти...

Доволна ще съм да бъда
дори само фон върху нея –
фонът е хоризонтът,
към който да отпътуваш.

Или да попия във грунда –
да съм твърдостта на платното,
да съм вечността на платното,
да те превърна във вечност...

Мога да съм дъгата,
приютена в картината,
полетяла в небето
от седефени пръски
след дъждовен следобед..

Но ако съм само пръсчица,
побягнала от вълната,
няма следа да оставя –
грундът ще ме погълне,
като стотиците други...

Жалко ще е за светлината
и блясъка който нося...