автор: apostola

Откак на този свят живея
не съм откраднал и конец.
И се гордея, благовея
пред тоз запазен в мен венец.
И няма път или пътека
да съм зацапал, замърсил.
Харесвал съм пред мен Човека
и в нищо аз не съм грешил.

И лоша дума не съм казал
на близък, даже и на враг.
И никого не съм наказал
във светъл ден и в тъмен мрак.

На много с нещо съм помагал
и давал съм от моя хляб.
И името си съм залагал
във този свят окат и сляп.

И колко още съм направил
със чисти помисли, добри.
Дали на всички съм се нравил
и ти го, Боже, провери!