автор: siqnie

Очите ми са пълни с море,
докосват ме на чайките крилата.
В Несебър съм дошла като дете,
остана и в сърцето и в душата.

Обичам всичко в този град,
и изгреви и залези от злато.
Докосвам всеки камък като жив,
докосвам всяка църква древна, но позната

По улиците с лъскав калдъръм
обичам с часове да се разхождам.
Потопена във вятъра солен,
окъпана във топлина и нежност.

На кея лодките потрепват пак,
погалени от морска синя ласка,
в очите ми разплисква се сега
В Несебър стар,аз търся свойто място.

Каква е тази обич свита тук,
каква е тази болка щом си тръгна.
Какво ме дърпа мина ли по моста с гръб,
какво не иска да ме пусне да си тръгна........???