автор: angar

Що е с мене - кръв ли нямам, що ли?
В гащите ми черв, а не пищов е!
Не ме води, не ми заповяда!
Не е вече хетманска тояга!

Болест ли коварна в мене има?
Младостта ми рано ли отмина?
Сякаш вместо трите кофи пълни,
мога само чаша да напълня!

Докакто любимата я няма,
немощта не е беда голяма!

Само тебе, мила, да прегърна,
силата ми мигом ще се върне!

Имам силни и крака, и плещи -
в тях ще те притисна като в клещи!

С твърд рубин със сила ще пробия
бисерът на твойта раковина!

В пяна моят кон ще се покрие,
от галоп във твоята градина!

И накрая, в чашата ти щедро,
ще излея разтопено срЕбро!

Да, сребро и пламък в мене има -
само да не си далеч, любима!