автор: typa

Нощта е като птица с немирна красота.
Нощта е зла царица. Или фея с неуморна доброта.
Нощта е поетична. Над спомени лети.
В съня ни тъй магично съживява и кошмари, и мечти.

Обикновените неща гледат с хиляди лица.
Тъмни сенки върху бледа светлина
пазят мирна тишина.

Самотно в сън унесен, спокоен и смутен,
сънувам тиха песен и се будя еуфорно вдъхновен.
Луната строго пита - Какво те вдъхнови?
А споменът отлита с мисълта и неусетно се топи.

Топи се тихата тъга от отминалите дни,
щом докосна те с протегната ръка
и позная, че си ти.