автор: avloeis

Магазин, капризно подреден до най-малката подробност, с бели рафтове по цялата дължина, пълни с множество листи хартия. Тук можеше да се намери от най-финия паус, на който правим чертежи, до грубата мукава за макети и кутии.
Въздуха бе винаги хладен и силно напоен с аромата на пресована дървесина или по-точно казано - хартия. От колонките в ъглите се разнасяше монотонна песничка, като в някоя кръчма, но обстановката не позволяваше да изпаднеш в пиянския транс на алкохола, тук транса бе само за любителите на това изкуство, предоставяно в стария магазин. Посреща те един среден на ръст старец и веднага ти тропва два тома на тезгяха, за да си избереш модел. Никой нямаше право да минава от другата страна и да пипа листите, никой освен този педантичен старец, и с право. Всеки допир с мръсни ръце веднага проличаваше по перфектните страници. Разглеждаш, гледаш, спираш се на два три модела и започваш да се чудиш кой е по-добър: дали ръчно изработената от дъб, вярно малко по-грубичка, но все пак предоставяше уникално удоволствие да пишеш на нея с перо, или тази от ела, дето с химикалчето се правеха чудесни заврънкулки, но пък рециклираната с множество малки цветчета в нея също правеше добро впечатление. След дълго чудене избра дъбовата хартия, прибраха ти я в папка и ти се запъти към дома, нетърпелив да използваш зеленото мастило и новото перо, което открадна от опашката на гъската в градината, за което дълго време те гони, но нека не изпадаме в подробности. Сега седиш пред малкия жълтеникав лист, нов новеничък, току що излязъл на бял свят, неопетнен. Започваш да се чудиш какво да пишеш, не искаш просто така да похабиш едно произведение на изкуството, но ако не пишеш тогава защо си го взел. И ето, сети се да цитираш от листа на баща си, който седеше в чекмеджето, стори ти се добре да караш на сигурно, но след това с сети за листа на брат ти и той беше оригинален, след това видя тези на съседите, а после и на непознатите хора по улиците и приятелите, и семейството, и телевизията, и тези от интернет, и правителството, и света... Толкова много различни мнения, написани по чуждите листи, а твоя е вече наполовина надраскан в търсене на правилната дума, на това което изразява теб.. Спря, тегли една черта и записа сякаш наново, но този път без да гледаш от другите и всичко потръгна. Сношението между перото и хартията, оставяше равномерни зеленикави следи и от тях се роди история за един изживян живот малко започнат погрешно, но завършен успешно.