автор: mariposasenelalma

"Какъв друг дом за хората без родина,
освен краткия несигурен дом в едно човешко сърце."
Е.М.Ремарк

Вземи ме в своя дом,
домът в сърцето ти...
Макар за кратко.
Душата ми е сянката
на скитник,
бродещ по земята.
Чергар съм аз,
като ония цигани,
които катуните разпъват
дето мръкне.
Но буря моето платно разкъса
и вятърът коловете отнесе.
Студено ми е. Тъмно е.
И зъзна...
Пусни ме, малко да се стопля.
А утре ще си тръгна.
Още с изгрева.
И може да ме грее слънце,
да ме измокри дъжд
и вятър да ме духа.
Но да е съмнало!
Аз нямам нищо да ти дам.
Аз имам само
нераздадената топлина
на две ръце...
Но ме пусни!
Макар за кратко,
в несигурния дом
на своето сърце...