автор: Keri

Какво е животът?

Една непрестанна битка между хората за място под слънцето и то не какво да е, а колкото се може по-високо. И този битка е на живот и смърт. От изхода й зависи мястото на човека в обществото и неговия стандарт на живот.
Някой беше казал: "В любовта и войната всичко е позволено". Ето защо тази тъй важна битка за надмощие се води доста често по нечестен начин, само защото той е по-лесен, а малцина избират трудния път на почтеността.
Парите винаги са били символ на власт и точно те са целта на борбата на живота. Всъщност целия свят се върти около тях. А кои са най-богатите хора в наши дни? Безскрупулни хора, които не се интересуват от последствията на техния бизнес, например с наркотици.Важното за тях са зелените хартийки и властта, която им дават. Не ги е грижа за децата, които умират всеки ден от свръх доза и дори не могат да си представят, че някой ден собствените им деца могат да попаднат в мрежата или по-точно казано печатницата за пари на бащите си. И ако това стане, се оказва, че всъщност тези хора, изкуствено победили в битката, са губещи във войната. Все пак всичко на този свят се връща.
За съжаление истината никак не е розова, а бих казала доста тревожна. И ако по случайност сте влюбени и ме попитате защо парите, а не любовта са средството за победа, ще се наложи да ви разочаровам, защото и тук нещата са с краката нагоре. Хората са казали, че хубавите ябълки прасетата ги ядат, а в днешната тъй наречена любов, повечето момичета гледат парите, а не очите на мъжете. После се чудете защо жените на двайсет се омъжват за четиридесет или петдесет годишни мъже.
Най-лошото е, че светът е така устроен от векове и никой не се опитва да промени нещо. Сещам се за "Дядо Горио" на Балзак и съветът, който виконтеса дьо Босеан отправя към Йожен: "Колкото сте по-хладно пресметлив толкова по-далече ще стигнете. Удряйте безмилостно- ще си боят от вас." Тази максима важи векове преди да е написан романа и незнайно колко ще важи още.
Може би всичко това изглежда доста песимистично, но от истината боли. А на мен сърцето ми се къса, когато се огледам на улицата и видя спринцовка, а докато съм се загледала, някой мерцедес, каран от мъж с доста дебел врат и момиче двадесет или тридесет години по-младо от него, за малко не ме отнесе докато пресичам. И все пак се надявам това да се промени, въпреки че щом толкова време е така, има съвсем малка надежда. Дано тя наистина умира последна…