Мъжът прекоси бързо улицата, подтичвайки след пъргавата булонка. В ръката си крепеше еспресото, стискайки под мишница пресния вестник. Както все ден.
Любовницата на първия етаж на поовехтялата кооперация хвърли бърз поглед в огледалото и, останала доволна от изображението си, се наведе да насипе сочните късове Уискас в паничката на булонката. Както всеки ден.
Съпругата от терасата на втория етаж хвърляше плах поглед върху сутрешната му траектория, поливайки попарените от вчерашната жега цветя. „Можеше да бъде и по-зле!...“, мислеше си тя, като всеки ден.
Две съседки бързаха да не пропуснат топлия хляб и даже не коментираха. Бяха свикнали с историята, която от доста години все повече звучеше като банален латиносериал. Само отмятаха мислено поредната серия. Както всеки ден.
Единствено една млада врана, кацнала на високия комин на кооперацията, клатеше глава учудена, тъй като още не бе наясно в човешките норми... Беше още много млада. А и не гледаше латиносериали...
Ружа Велчева