автор: florans

Отношенията между Ойагър и Орфей продължаваха да бъдат напрегнати, бащата не приемаше идеите на сина си. Откакто свят светува той знаеше, че земята се брани с меч.
Да отстъпи от пътя на предците си, да се откаже от битката и войната и да проповядва доброволно обединяване на племената, това за Ойагър беше предателство и отказ от вековните традиции. Воинът се гневеше, когато чуваше синът си да говори за нова епоха, за нови принципи, за нов тип човек, защото знаеше, че от сътворението до днес съперничеството, враждата, притежанието са извечни и няма учение и религия, която да е в състояние да накара човека да измени своята природа. ”Бог не е в омразата, Бог е в Любовта”, чуваше той да твърди младият оракул.
Воинът се чудеше на наивността му. Да проповядваш любов в един свят, движен от първични инстинкти, му се виждаше най-малкото странно. Боговете чрез знаци им предричаха победи или загуби, смърт или болест, предателство или съюз. Жреците разчитаха тези поличби по кръвта на жертвените животни и чрез знамения, които им пращаха. Ойагър бе виждал различни знаци, но не и знаците на любовта. Издънка на царски род, той познаваше страстта, нагона, стремежа да притежава една жена, но любовта не познаваше. Жените отглеждаха децата и пазеха дома, мъжете воюваха за аулето и племето, всеки бранеше това, което му принадлежеше.
Смелият воин с гняв виждаше, че Орфей има слабо развито чувство към собствеността. Синът му сякаш принадлежеше на лирата си, извличаше чудни мелодии, беше ангелогласен. Тракиецът бе научен да почита всяка дарба от боговете и не се съмняваше, че синът му има този дар от тях, но да се отдалечава от земята, меча и да проповядва мир, а не война, това го тревожеше…
Нежната муза на поезията и майка на младия жрец на светлината не смееше да застава между тях, но с женския си усет и пророческите си дарби знаеше, че пред сина и стоят задачи да извърши епохални поврати в мисленето и живота на траките. Да сподели открито и категорично тези мисли със съпруга си, тя не бе готова, тъй като Ойагър я обвиняваше, че с разказите си е объркала мислите на момчето.
Калиопа бе съвършена разказвачка. Наобиколена от младите момичета, които посвещаваше в тайните, споделяше това, което боговете и внушаваха. Тези разкази не бяха за всяко ухо.
-В миналото, много, много преди Сабазий да се роди, тук, по тези земи са живели други племена. Народите идват и си отиват, но никога не изчезват напълно. Земята има памет. Боговете пазят тази памет, съхраняват всичко в най-горните небеса. И долу всичко се пази. Седем са светлите небеса, седем са тъмните небеса. Те не са лоши… Това са седем измерения навътре в глъбината на Земята, откъдето идва и нашият Сабазий. Тъмните небеса са отражения, така да знаете. Всичко, което е горе, е и долу. Едновременно тече, не както ние го разбираме, простира се всичко едновременно, но ние минаваме през него. Сечението на времето и пространството образува измеренията. Великите портали на измеренията се пазят от най-безстрастни стражи. Да не мислите за тях като за воини, това е енергия, тези пазачи са невидими, но се усеща силата им…
Не мислете, че народите изчезват, те съществуват в друго измерение, където не можем да отидем, което не можем да видим и това наричаме минало. Та в миналото са живели „теси” по тези земи, разказвала съм ви за тях. Древен народ. Сега тесите са в друго измерение, но са останали в паметта на земята. От тях сме наследили почитта към водата, изворите, реките и безкръвните жертвоприношения. Тесите не познавали кръвни жертвоприношения. Те почитали духовете на всичко живо, а за тях видимите и невидимите неща са живи. По тези земи преди тях са живели други племена, древни друиди. Всеки народ наследява нещо от предшествениците и го предава чрез гените и архетипната памет на следващите. Нищо не се губи, нищо не изчезва напълно. Всичко що е било, ще бъде, макар и видоизменено…
Още от малък Орфей слушаше тези майчини разкази и въображението му пресъздаваше картини от древността, за него това бяха най-хубавите приказки – „приказки на боговете”, така ги наричаше Калиопа. Всички я почитаха за способността и да говори с боговете, да превежда посланията им и да измоли нещо за племето.

* Имената на някои от героите са променени.