автор: zebaitel

Като оръдие клекнала между трите ми пръста
си отдъхва писалката, удобна и валчеста.

Изпод прозореца стърже лизгар в каменистата почва
и чистият звук убожда ухото ми:
Баща ми. Обръща. Гледам отгоре надолу

лехите с цветя, те се превръщат в картофи,
а изкривеният кръст се изправя и свежда
над редовете, сякаш по-млад с двайсетина години.
Той обръща земята.

Ухото на лизгара пасва на грубата обувка,
коляното прилепва до дървения сап.
Той изтръгва стеблата и забива блестящия връх
надълбоко, вади още картофи, а ние събираме,
обикнали хладната твърд във ръцете си.

Боже мой, знаеше старият как да борави с лизгар,
беше го учил баща му.

Дядо сечал във блатата на Тонър
повече торф на деня от кой да е други секач.
Бях му занесъл веднъж мляко в бутилка,
затапена с овлажнена хартия. Той се изправи
да пие, после веднага захвана да нащърбява
и реже земята, да трупа спретнати чимове
зад раменете си. Слизаше все по-надолу
за по-хубав торф. Обръщаше.

Полъхът на плесен от картофите, плясъкът
и шляпането на подгизнал торф, отсечените,
резки удари на острие по живи корени нахлуват в мен,
но няма го лизгара, нужен да последвам мъже такива.

Клекнала между трите ми пръста
си отдъхва писалката.
Ще обръщам със нея.


Digging
BY SEAMUS HEANEY

Between my finger and my thumb
The squat pen rests; snug as a gun.

Under my window, a clean rasping sound
When the spade sinks into gravelly ground:
My father, digging. I look down

Till his straining rump among the flowerbeds
Bends low, comes up twenty years away
Stooping in rhythm through potato drills
Where he was digging.

The coarse boot nestled on the lug, the shaft
Against the inside knee was levered firmly.
He rooted out tall tops, buried the bright edge deep
To scatter new potatoes that we picked,
Loving their cool hardness in our hands.

By God, the old man could handle a spade.
Just like his old man.

My grandfather cut more turf in a day
Than any other man on Toner’s bog.
Once I carried him milk in a bottle
Corked sloppily with paper. He straightened up
To drink it, then fell to right away
Nicking and slicing neatly, heaving sods
Over his shoulder, going down and down
For the good turf. Digging.

The cold smell of potato mould, the squelch and slap
Of soggy peat, the curt cuts of an edge
Through living roots awaken in my head.
But I’ve no spade to follow men like them.

Between my finger and my thumb
The squat pen rests.
I’ll dig with it.