автор: ulianka

Край лампата навърта се комар -
от щастие безмерно лудо цвили.
Замахвам със красив, широк шамар,
отскача той и се озъбва мило.
Танцува си негодникът проклет,
подскача Ганкино хоро във хола.
Напомпах мускул като на атлет...
и бум - строши се лампата ми долу.
Направо полудя, засвири с кеф
през кльощав нос сюита и соната...
И цял, и жив във тъмния кенеф
прикритие намери зад метлата.
Аз свивам устни в "а, добре дошъл"
и хуквам, да се боря мъжки.
Не виждам нищо, но съм адски зъл -
замахвам, светвам... и метла без дръжка.
Часовникът ехидно: Полунощ!
А наглият комар въобще не рухва -
съзрях го върху цептерския нож
на плота в светнатата кухня.
"Сега ми падна" - изкрещях наум,
очаквах този път да сгафи,
запретнах си ръкавите и.. бум!...
Намерих го във спалните чаршафи.
Припява си "Севилския бръснар",
свисти през нос, но вече тежко...

Живей! - прошепвам му - Бунтар!
Такъв да го затриеш, ще е грешка.